Не е нужно да си ловец на спомени, плячката сама пристига в твоите обятия. Не ти, тя те стряска! Пропадаш в ступор и се превръщаш в тяло без материя. Гол спомен, образуван от съзаклятие на грешно време и твойто чуждо въображение. Кълна се! На всички е познато чувството въпреки че не е споделимо.

Прекалено дълго принадлежах на самотата: така се отучих да мълча. Вглеждах се навътре и превъртах - спътници ми бяха миналите времена и лудостта. Стотици пъти, сто хора пророкуваха, че младостта е пролет. Но каква? Младостта е пролет от проклятия и цветовете, и многообразието на красотата са просто резултат! Какво се крие под земята?

Копнеж за слънце, за живот, за сила! Но как се парира задушевния въздух и как се пробива напластената почва? С рязко "започвам"! Не търси повече закрилата на бъдещите обещания. Кълна се - в кълна винаги е първом хаоса! Неведнъж съм водел разговори с карамфила и той ми е споделял благата си истина:

"Такива са порядките на цикъла! В началото си семе, заземено в самота и при многостонна болка си припомняш стойността на това да зърнеш небето и свободата! Аз самият се заричах на обреченост, но тогава се подсетих, че съм сякаш посев сетен и се случи чудо! Станах цветето на Зевс."

Изпих тези думи. Утолих си жаждата. Израснах! Обичам това цвете! То е символ на много неща. Най-вече на живота, на вечността. Поднесох го на гроба на немилостивото минало. Усмихнах се! А венчелистчетата се разнесоха, за да срещнат някоя друга душа!

Изречение: Прекалено дълго принадлежах на самотата: така се отучих да мълча